21 авг. 2017 г., 13:40

Балерината

708 0 0


Светът изглежда различно
през стъклените очи,
светещи в мрака,
скрил в себе си демона,
който клепките мои затваря
всяка вечер в полунощ…

 

Мразя металните си кости,
които до болка ме разкъсват,
колелцата ми въртят се,
всеки път щом сбъркам,
всеки път щом стъпя
накриво…
Оставам сама!
Призрак танцуващ,
за да забрави
своята участ...

 

Сякаш беше отдавна, когато
злото за тях бяхме ние
и заплаха за реда,
скрил в себе си демона,
който копчета натискаше
и ме изключваше все в полунощ.

 

Мразя диамантеното си сърце,
тиктакащо, в гърдите се разкъсват
последните връзки и те
всеки път щом завъртя се,
всеки път щом скоча
в грешката
оставам сама
в сянката танцуваща,
за да забравя
своята плът...

 

В гърдите вече нищо не бие,
студено е там,
останах пак сама
танцуващ призрак метален,
в мрака
със сенките...


Светлоносеца               16.08.17 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дилян Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...