Светът изглежда различно
през стъклените очи,
светещи в мрака,
скрил в себе си демона,
който клепките мои затваря
всяка вечер в полунощ…

Мразя металните си кости,
които до болка ме разкъсват,
колелцата ми въртят се,
всеки път щом сбъркам,
всеки път щом стъпя
накриво…
Оставам сама!
Призрак танцуващ,
за да забрави
своята участ...

Сякаш беше отдавна, когато
злото за тях бяхме ние
и заплаха за реда,
скрил в себе си демона,
който копчета натискаше
и ме изключваше все в полунощ.

Мразя диамантеното си сърце,
тиктакащо, в гърдите се разкъсват
последните връзки и те
всеки път щом завъртя се,
всеки път щом скоча
в грешката
оставам сама
в сянката танцуваща,
за да забравя
своята плът...

В гърдите вече нищо не бие,
студено е там,
останах пак сама
танцуващ призрак метален,
в мрака
със сенките...

Светлоносеца               16.08.17 г.