Aug 21, 2017, 1:40 PM

Балерината

718 0 0


Светът изглежда различно
през стъклените очи,
светещи в мрака,
скрил в себе си демона,
който клепките мои затваря
всяка вечер в полунощ…

 

Мразя металните си кости,
които до болка ме разкъсват,
колелцата ми въртят се,
всеки път щом сбъркам,
всеки път щом стъпя
накриво…
Оставам сама!
Призрак танцуващ,
за да забрави
своята участ...

 

Сякаш беше отдавна, когато
злото за тях бяхме ние
и заплаха за реда,
скрил в себе си демона,
който копчета натискаше
и ме изключваше все в полунощ.

 

Мразя диамантеното си сърце,
тиктакащо, в гърдите се разкъсват
последните връзки и те
всеки път щом завъртя се,
всеки път щом скоча
в грешката
оставам сама
в сянката танцуваща,
за да забравя
своята плът...

 

В гърдите вече нищо не бие,
студено е там,
останах пак сама
танцуващ призрак метален,
в мрака
със сенките...


Светлоносеца               16.08.17 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дилян Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...