Балканска поема – (Mirjana Tomović, B. i H.)
БАЛКАНСКА ПОЕМА
(Превод от сръбски език)
На Балканите
няма нищо ново.
Те изглеждат като мрачна реалност
и никой не отразява трагичното.
Предразсъдъци и заблуди
движат хората от векове,
а злото циклично се потиска
и се връща с по-голяма сила
в еднакви интервали от време.
Като тежки окови
на крайниците на затворниците,
трудното минало затруднява крачките
на изтощените и безсилни хора,
а безпокойството ги следва
и плава с мрачните сенки
и с мълчаливата заплаха
над Балканите.
Обвинява се миналото, за да го превърнат в история.
Пречи се на различните възгледи за истината
и се създават заблуди от векове.
Интересите на силните не допускат
и магическата формула на управление.
Разпадането на икономиката
отхвърля националното и популяризира религиозното;
целта е доказаният майстор на илюзията,
играта на страха, послушанието и зависимостта.
Алхимия на причините и последствията
е липсата на волята и спадът на стойността:
духовното спокойствие е безсилно
в създадената обезпокоителна реалност.
Мислителите и учените трябва да мълчат,
те правят неспособен творческия и умен човек;
начинът е демонстрацията на власт
над свободния ум и способности,
и негативната селекция –
в противоречие със законите за напредък и оцеляване;
възел до възела между връзката
на жестоко повредената верига от живота,
страхове, безпокойство и мълчание
на народите на Балканите,
окована воля, желание и мечти…
BALKANSKA POEMA
Аutor: Mirjana Tomović, B i H
Na Balkanskim prostorima
ništa se novo ne događa.
Čini se kao da sumorna stvarnost
nikog sudbinski ne pogađa.
Predrasude i zablude iste
vladaju u narodu vekovima,
a ciklično zlo se potiskuje
i ponovo vraća još snažnije
u pravilnim razmacima.
Kao teški okovi
na udovima kažnjenika
tegobna prošlost otežava korak
iscrpljenim i nemoćnim ljudima
a nemir ih u stopu prati
i lebdi sa mračnim senkama
uz nemu pretnju
nad balkanskim prostorima.
Upire se prošlost da postane istorija.
Sprečavaju različita viđenja istine
i zablude kreirane vekovima.
Ne dopuštaju interesi moćnika
i čarobna formula vladanja.
Raslojiti ekonomski
izdvojiti nacionalno i omasoviti verski,
cilj je oprobani gospodara iluzija
igrom straha, pokornosti i zavisnosti
Alhemija uzroka i posledica
uz slabost volje i sunovrat vrednosti
duhovni je sedativ nemoćnih
u kreiranoj tegobnoj stvarnosti.
Vizionara i učenog ućutati
onemogućiti kreativnog i umnog čoveka,
način je demonstracije moći
nad slobodnim umom i sposobnostima
i selekcija negativna
protivna zakonima napretka i opstanka:
Čvor do čvora između karika
na nasilno oštećenom lancu življenja.
Strahovima, strepnjama i ćutanjem
narodima na balkanskom prostoru
okovana volja, želja i snevanja.
Б.а. Стихотворението е публикувано в преводната ми двуезична книга "Птицата, която не умира" (2019 г.).
© Латинка-Златна Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Да, Латинка-Златна! Ти си известна поетеса и преводачка и като специалист (а аз най-много уважавам специалистите) правилно си ми казала, че преводите никога не са буквални! ( Винаги и най-любими са ми били трима - Иван Вазов, Бърнс и Шекспир). И световните преводи на В. Петров на последния. А твоите.на балканските автори са безупречни. Относно македонския имам огромни резерви - и други път съм казвал, но това е лично. Някои се.чувстваме.наследници на българите средните векове, вътрешно. Може.и да е без.основание. Но ако сънуваш коня от Търновград до Охрид, често! Как да е? И все пак - тук е важно общото отношение и литература. Няма как да не е положително моето към твоето творчество. Дори и с някои неща да не съм съгласен. Кой е прав - все още никой не знае..А и има.ли.значение? Твоите неща са интересни. Какво повече.от това?
-
Благодаря за превода, Латинка!
Дълбоко философско препращане към нашите изконни балкански корени...
Според мен всичко започва в Онзи Видовден, когато на изконното сръбско Косово Поле, Милош Обренович наръгва с меча си султан Мурад...
Това е вододела, границата, талвега, края на Балканкото Държавно Съществуване..
Кой може? Кай има право? Кой трябва да съди нашите предци, дядовци, баби, майки и бащи...
Там трябва да се търсят оковите!
И мечтите и всичко!
Но ние, ще бъдем!
Ще бъдат славяните!
Благодаря, Латинка! -
Bezzhichen (Безжичен) и vitality2 (Мария), благодаря ви за коментарите! Пожелавам ви благословена седмица!
Bezzhichen (Безжичен), поезията никога не се превежда буквално.
-
Босна и Херцеговина изглежда усамотена Балканика. Разрухата ни винаги ни разделя. "Владеенето" на езика на скритите причини и клаузи е за избрани. Това не ни задължава да не търсим нови прочити и мостове. Поздравявам Ви.
-
Прочетох. Видях стремеж към точност на съдържанието (разгледах внимателно само първия куплет). В оригинала има определени ударения, мелодия (стъпка) и брой срички (8, 9, 11, 9 в първия куплет), които очевидно няма как да се запазят при превода. Но пък той ни дава представа за една интересна поема, което е най-ценното, за да се разбираме като съседи (а бих казал и братовчеди ). Разбира се, това е мнение на абсолютен лаик в областта и може да е съвсем погрешно - просто така го почувствах. Но оценката за труда и резултата не може да е друга, освен много положителна.
-
Благодаря ви, приятели!
-
Мрачната реалност на Балканите, добре описана и от авторката и от преводачката...Много силен стих, ообено с изразеното безсилие накрая :"..жестоката повредена верига от живота, страхове, безспокойство и мълчание, окована воля, желание и мечти..!"
-
"Като тежки окови
на крайниците на затворниците,
трудното минало затруднява крачките"
Когато миналото е препъни камък за бъдещето всички пътища водят към ада...
Поздравления за избора и превода. -
Да,балканските предразсъдъци са неподвластни на времето...
Как само в една поема Мариана Томович е събрала болката, мечтите и неосъществените стремежи за един по-добър живот на Балканите!
Поздравления за превода, Латинка-Златна!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Хари, аз също вярвам, че България ще бъде! Ще бъдат славяните!
Безжичен, вероятно знаеш за развоя на езиците, за тяхното кръстосване, за влиянието им един върху друг и за протоезика на всички славянски езици – праславянския. Независимо дали присъстват в книжовния език или са намерили място в речника на диалектите, техният произход е свързан с коренната праславянска система. Всичко друго е утопия.Тук говорим за истинската наука за езика съобразно сравнителното историческо езикознание и индоевропеистиката.
Преведох около 900 стихотворения и две прозаични книги на 55 автори от Босна и Херцеговина, Македония, Сърбия и Хърватия. Моята концепция беше да запозная българските читатели със съвременните автори от четирите братски съседни страни. Вярвам, че моите преводи ще обединяват и вдъхновяват читателите за общи мисли и действия с тези народи и с народите в цял свят.