15 ago 2020, 23:21  

Балканска поема – (Mirjana Tomović, B. i H.) 

  Poesía » Otra
611 2 11

 БАЛКАНСКА ПОЕМА

 

 (Превод от сръбски език)

 

 На Балканите

 няма нищо ново.

 Те изглеждат като мрачна реалност 

 и никой не отразява трагичното.

 

 Предразсъдъци и заблуди

 движат хората от векове,

 а злото циклично се потиска

 и се връща с по-голяма сила

 в еднакви интервали от време.

 

 Като тежки окови

 на крайниците на затворниците,

 трудното минало затруднява крачките

 на изтощените и безсилни хора,

 а безпокойството ги следва

 и плава с мрачните сенки

 и с мълчаливата заплаха

 над Балканите.

 

 Обвинява се миналото, за да го превърнат в история.

 Пречи се на различните възгледи за истината

 и се създават заблуди от векове.

 Интересите на силните не допускат

 и магическата формула на управление.

 

 Разпадането на икономиката

 отхвърля националното и популяризира религиозното;

 целта е доказаният майстор на илюзията,

 играта на страха, послушанието и зависимостта.

 Алхимия на причините и последствията

 е липсата на волята и спадът на стойността:

 духовното спокойствие е безсилно

 в създадената обезпокоителна реалност.

 

 Мислителите и учените трябва да мълчат,

 те правят неспособен творческия и умен човек;

 начинът е демонстрацията на власт

 над свободния ум и способности,

 и негативната селекция –

 в противоречие със законите за напредък и оцеляване;

 

 възел до възела между връзката

 на жестоко повредената верига от живота,

 страхове, безпокойство и мълчание

 на народите на Балканите,

 окована воля, желание и мечти…

 

 

 BALKANSKA POEMA

 

                     Аutor: Mirjana Tomović, B i H

 

 Na Balkanskim prostorima

 ništa se novo ne događa.

 Čini se kao da sumorna stvarnost

 nikog sudbinski ne pogađa.

 

 Predrasude i zablude iste

 vladaju u narodu vekovima,

 a ciklično zlo se potiskuje

 i ponovo vraća još snažnije

 u pravilnim razmacima.

 

 Kao teški okovi

 na udovima kažnjenika

 tegobna prošlost otežava korak

 iscrpljenim i nemoćnim ljudima

 a nemir ih u stopu prati

 i lebdi sa mračnim senkama

 uz nemu pretnju

 nad balkanskim prostorima.

 

 Upire se prošlost da postane istorija.

 Sprečavaju različita viđenja istine

 i zablude kreirane vekovima.

 Ne dopuštaju interesi moćnika

 i čarobna formula vladanja.

 

 Raslojiti ekonomski

 izdvojiti nacionalno i omasoviti verski,

 cilj je oprobani gospodara iluzija

 igrom straha, pokornosti i zavisnosti

 Alhemija uzroka i posledica

 uz slabost volje i sunovrat vrednosti

duhovni je sedativ nemoćnih

 u kreiranoj tegobnoj stvarnosti.

 

 Vizionara i učenog ućutati

 onemogućiti kreativnog i umnog čoveka,

 način je demonstracije moći

 nad slobodnim umom i sposobnostima

 i selekcija negativna                                           

 protivna zakonima napretka i opstanka:

 

 Čvor do čvora između karika

 na nasilno oštećenom lancu življenja.

 Strahovima, strepnjama i ćutanjem

 narodima na balkanskom prostoru

 okovana volja, želja i snevanja.

 

Б.а. Стихотворението е публикувано в преводната ми двуезична книга "Птицата, която не умира" (2019 г.).

 

© Латинка-Златна Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви за хубавите думи и коментарите, Влади, Хари и Безжичен. Бъдете благословени!

    Хари, аз също вярвам, че България ще бъде! Ще бъдат славяните!

    Безжичен, вероятно знаеш за развоя на езиците, за тяхното кръстосване, за влиянието им един върху друг и за протоезика на всички славянски езици – праславянския. Независимо дали присъстват в книжовния език или са намерили място в речника на диалектите, техният произход е свързан с коренната праславянска система. Всичко друго е утопия.Тук говорим за истинската наука за езика съобразно сравнителното историческо езикознание и индоевропеистиката.
    Преведох около 900 стихотворения и две прозаични книги на 55 автори от Босна и Херцеговина, Македония, Сърбия и Хърватия. Моята концепция беше да запозная българските читатели със съвременните автори от четирите братски съседни страни. Вярвам, че моите преводи ще обединяват и вдъхновяват читателите за общи мисли и действия с тези народи и с народите в цял свят.
  • Да, Латинка-Златна! Ти си известна поетеса и преводачка и като специалист (а аз най-много уважавам специалистите) правилно си ми казала, че преводите никога не са буквални! ( Винаги и най-любими са ми били трима - Иван Вазов, Бърнс и Шекспир). И световните преводи на В. Петров на последния. А твоите.на балканските автори са безупречни. Относно македонския имам огромни резерви - и други път съм казвал, но това е лично. Някои се.чувстваме.наследници на българите средните векове, вътрешно. Може.и да е без.основание. Но ако сънуваш коня от Търновград до Охрид, често! Как да е? И все пак - тук е важно общото отношение и литература. Няма как да не е положително моето към твоето творчество. Дори и с някои неща да не съм съгласен. Кой е прав - все още никой не знае..А и има.ли.значение? Твоите неща са интересни. Какво повече.от това?
  • Благодаря за превода, Латинка!
    Дълбоко философско препращане към нашите изконни балкански корени...
    Според мен всичко започва в Онзи Видовден, когато на изконното сръбско Косово Поле, Милош Обренович наръгва с меча си султан Мурад...
    Това е вододела, границата, талвега, края на Балканкото Държавно Съществуване..
    Кой може? Кай има право? Кой трябва да съди нашите предци, дядовци, баби, майки и бащи...
    Там трябва да се търсят оковите!
    И мечтите и всичко!
    Но ние, ще бъдем!
    Ще бъдат славяните!
    Благодаря, Латинка!
  • "възел до възела между връзката
    на жестоко повредената верига от живота,
    страхове, безпокойство и мълчание
    на народите на Балканите,
    окована воля, желание и мечти…"

    Много силен финал на тази чудесна балканска поема и прекрасен превод, Латинка! Силни аплодисменти от мен!
  • Bezzhichen (Безжичен) и vitality2 (Мария), благодаря ви за коментарите! Пожелавам ви благословена седмица!

    Bezzhichen (Безжичен), поезията никога не се превежда буквално.
  • Босна и Херцеговина изглежда усамотена Балканика. Разрухата ни винаги ни разделя. "Владеенето" на езика на скритите причини и клаузи е за избрани. Това не ни задължава да не търсим нови прочити и мостове. Поздравявам Ви.
  • Прочетох. Видях стремеж към точност на съдържанието (разгледах внимателно само първия куплет). В оригинала има определени ударения, мелодия (стъпка) и брой срички (8, 9, 11, 9 в първия куплет), които очевидно няма как да се запазят при превода. Но пък той ни дава представа за една интересна поема, което е най-ценното, за да се разбираме като съседи (а бих казал и братовчеди ). Разбира се, това е мнение на абсолютен лаик в областта и може да е съвсем погрешно - просто така го почувствах. Но оценката за труда и резултата не може да е друга, освен много положителна.
  • Благодаря ви, приятели!
  • Мрачната реалност на Балканите, добре описана и от авторката и от преводачката...Много силен стих, ообено с изразеното безсилие накрая :"..жестоката повредена верига от живота, страхове, безспокойство и мълчание, окована воля, желание и мечти..!"
  • "Като тежки окови

    на крайниците на затворниците,

    трудното минало затруднява крачките"

    Когато миналото е препъни камък за бъдещето всички пътища водят към ада...

    Поздравления за избора и превода.
  • Да,балканските предразсъдъци са неподвластни на времето...
    Как само в една поема Мариана Томович е събрала болката, мечтите и неосъществените стремежи за един по-добър живот на Балканите!
    Поздравления за превода, Латинка-Златна!
Propuestas
: ??:??