27 февр. 2011 г., 16:10

Балончета-мечти

1.2K 0 26

Уловили  сън, балончета-мечти

пукат  мигове на  устните ни  тръпни -

облак полудял със сламка ги рои,

щом по залеза красив от плам въздъхне...

 

Раменете ни - планински върхове

във прегръдките събуждат земетръси,

от косите ти  разплисква се море

и с вълници необят красив ме ръси...

 

В равнините нейде зрее чудна ръж,

плод наливат  пролетни градини,

в твойте стъпки сляпо стъпва мъж

и заплита взор сред месеци, години...

 

във един живот – на две разполовен

и събиран от разкъсани посоки...

от балончета-мечти  тъй вдъхновен,

че политнал тази нощ  в небе високо...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаил Цветански Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....