Feb 27, 2011, 4:10 PM

Балончета-мечти

  Poetry » Love
1.2K 0 26

Уловили  сън, балончета-мечти

пукат  мигове на  устните ни  тръпни -

облак полудял със сламка ги рои,

щом по залеза красив от плам въздъхне...

 

Раменете ни - планински върхове

във прегръдките събуждат земетръси,

от косите ти  разплисква се море

и с вълници необят красив ме ръси...

 

В равнините нейде зрее чудна ръж,

плод наливат  пролетни градини,

в твойте стъпки сляпо стъпва мъж

и заплита взор сред месеци, години...

 

във един живот – на две разполовен

и събиран от разкъсани посоки...

от балончета-мечти  тъй вдъхновен,

че политнал тази нощ  в небе високо...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...