Уловили сън, балончета-мечти
пукат мигове на устните ни тръпни -
облак полудял със сламка ги рои,
щом по залеза красив от плам въздъхне...
Раменете ни - планински върхове
във прегръдките събуждат земетръси,
от косите ти разплисква се море
и с вълници необят красив ме ръси...
В равнините нейде зрее чудна ръж,
плод наливат пролетни градини,
в твойте стъпки сляпо стъпва мъж
и заплита взор сред месеци, години... ...