Балончета-мечти
Уловили сън, балончета-мечти
пукат мигове на устните ни тръпни -
облак полудял със сламка ги рои,
щом по залеза красив от плам въздъхне...
Раменете ни - планински върхове
във прегръдките събуждат земетръси,
от косите ти разплисква се море
и с вълници необят красив ме ръси...
В равнините нейде зрее чудна ръж,
плод наливат пролетни градини,
в твойте стъпки сляпо стъпва мъж
и заплита взор сред месеци, години...
във един живот – на две разполовен
и събиран от разкъсани посоки...
от балончета-мечти тъй вдъхновен,
че политнал тази нощ в небе високо...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
