stel88 (Стеляна)
80 1788
16 авг. 2010 г., 00:41

Балони 

  Поэзия
2123 0 42

там на брега пак вълна дялка в мен странни фигури

облегната на някоя мисъл облаци пука душата

и шмугва се птичка между ръцете и лицето

а щях да заплача...

 

сигурна бях че всяка преструвка познавам

но срещнах те в един разболял се залез

напълнил куфара на сърцето ми със съмнителни мелодии

и всичките твои

разказах ти за всяка своя слабост

как от дете с различни перуки украсявах тъгата

наливах със сълзите си черните ú балони

и с мерник от болка прицелвах се в грозното небе

а то огледалата ми чупеше... защо?

нещастна в уморена любов още хиляди живота...

 

с подигравателен дъжд успя да измие усмивките ми

сега съм повече размазан грим

по кожата на несъществуваща надежда

за скорошно щастие

 

и тази нощ ще погреба цветовете му

няколко звезди ще запаля за него

да не посмее щом се роди наново да отвори прозореца

ще се събудя за поредното ни сбогуване

това поне го мога

 

© Стеляна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря много.
  • Няма защо! Ще преповторя предния коментар: "Чувствам всеки ред! Поезията ти много вълнува. "
  • Чувствам всеки ред! Поезията ти много вълнува.
  • Благодаря, благодаря, Боромир. То няма кой знае какво за четене, но щом си решил... Хубава нощ.
  • Много ми хареса твоя стих... навлизам да чета по старите ти неща Заинтригува ме
  • Страхотно!
  • Радват ме думите ви, благодаря.
  • страхотно...
    на един дъх влезе в душата ми...
    сърдечен поздрав, Стеляна.
  • Можеш много неща.
    Поздрави!
  • Стел...по-малко сбогувания ти желая!
    Невероятно стихо!
    Поздрави!
  • ... и не само това можеш!
    Браво!
  • Не съм мърдала от тук. Благодаря.
  • Благодаря ти от сърце, Ив. Хубав ден.
  • В белия стих е силата ти...Сте. Той ти дава възможност свободно да изразяваш онова, което виждаш и чувстваш интуитивно. Много добро попадение е този стих. Прегръщам те, за което...Ив
  • Благодаря, момичета.
  • Много е силно, Стел! Браво ! =)
  • Кат някои от текстовете на Пинк Флойд!
  • Благодаря, Борко.
  • По-добре размазан грим... отколкото гримиран мим! Словото е най- голямото богатство!
  • Хахха, добре е! И "еърбеците" става, ама няма нищо поетично в това! Тогава ще си най-щастливият катастрофирал! хахах
  • Хах, "балони" не ми звучи добре! Много ценя женската красота и прелестните извивки на едно хубаво женско тяло, но никога не бих ползвала "балони" за тази му част! Звучи ми като кофти цици. Ар!
  • Ронда, направо ме застреля. Едвам го прочетох примера ти. Много яко!
    И си абсолютно права- То нека в главата са му само цици, пък... Все това ще вижда. Благодаря ти.
  • Що?! Заглавито е "Балони", не "Балкони"! Хахах! А и като се прочете текстът, грешните асоциации ще изчезнат.
    Това беше първото, което ми дойде на ум за име. Не бягам от първите си сигнали.
  • Добре сте дошли. Благодаря.
  • Доче, много благодаря за коментара-стих! Радвам се, че ти се е харесало! Хубава нощ.
  • "там на брега пак вълна дялка в мен странни фигури

    облегната на някоя мисъл облаци пука душата

    и шмугва се птичка между ръцете и лицето"

    И знам,че щеше да заплачеш от инат
    защото всичките преструвки на земята
    пълзят в краката ти освен една,
    която гмурка се дълбоко във душата
    и се преструва,че е повече от миг
    и повече от болка след носталгия.
    Измий с дъжда размазания грим
    и тръгвай без да гледаш в огледалото...
    Благодаря за удоволствието!Отнесе ме.
  • Страхотно е. Дълбока и разтърсваща тъга. Поздрав и от мен.
  • Благодаря ви, САС-че и Веси! Хубава нощ.
  • Поздравления и от мен!!!
  • Благодаря, благодаря, благодаря...)))
  • Силна емоция!
  • Благодаря ти за катарзиса, с който ме дари...
    Невероятни мигове преживях с твоята творба.
    Бъди !!!
  • Благодаря, душици.
  • Твойте мисли....направо отнасят Стел...Поздрав !!!
  • Стел, страхотно е! Поздравления!
  • Толкова силно концентрирана тъга!
    Поздрав за стиха!
  • Нима последното ми мъркане ще е такова-
    да броя, колко глътки кръв изтича,
    да тъпче гърдите нажежената подкова,
    а смъртта през рамото ми да наднича!?

    Благодаря, Ар, за стихчето.
    Плам, Теди, много усмивки за вас.
  • Тъжен, докосващ стих, Стел! Поздрав!!!
  • Онемях :Х
  • Благодаря ти, Доре!
  • йей! огромен кеф!
Предложения
: ??:??