Балони
там на брега пак вълна дялка в мен странни фигури
облегната на някоя мисъл облаци пука душата
и шмугва се птичка между ръцете и лицето
а щях да заплача...
сигурна бях че всяка преструвка познавам
но срещнах те в един разболял се залез
напълнил куфара на сърцето ми със съмнителни мелодии
и всичките твои
разказах ти за всяка своя слабост
как от дете с различни перуки украсявах тъгата
наливах със сълзите си черните ú балони
и с мерник от болка прицелвах се в грозното небе
а то огледалата ми чупеше... защо?
нещастна в уморена любов още хиляди живота...
с подигравателен дъжд успя да измие усмивките ми
сега съм повече размазан грим
по кожата на несъществуваща надежда
за скорошно щастие
и тази нощ ще погреба цветовете му
няколко звезди ще запаля за него
да не посмее щом се роди наново да отвори прозореца
ще се събудя за поредното ни сбогуване
това поне го мога
© Стеляна All rights reserved.
