2 янв. 2009 г., 09:45

Балонна проза и доза хеликоптер

609 0 1
Знам ви всички реплики -
не си губете с нови думи времето.
Всяка от тях е причина,
дори на нови погроми е семето.

Когато всеки се опитва да пише
и отрича всичко нему ненужно,
свободата на робство мирише
и тук лудостта се събужда.

Нямам нужда да ме издигате,
моята цел не е небето отгоре.
Ненужни въпроси повдигате,
а лъжовно ли е - добро е!

Аз не управлявам ви мислите
и да ви ровя в главите не мога.
Съзнанието не би имало истини,
ако е под действието на дрога.

И да, знам, ненужно ви пиша,
защото няма кой да мисли или чете.
Сега моя балон май издиша,
а и хеликоптерът са отправя към мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Андонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...