Jan 2, 2009, 9:45 AM

Балонна проза и доза хеликоптер

  Poetry » Other
610 0 1
Знам ви всички реплики -
не си губете с нови думи времето.
Всяка от тях е причина,
дори на нови погроми е семето.

Когато всеки се опитва да пише
и отрича всичко нему ненужно,
свободата на робство мирише
и тук лудостта се събужда.

Нямам нужда да ме издигате,
моята цел не е небето отгоре.
Ненужни въпроси повдигате,
а лъжовно ли е - добро е!

Аз не управлявам ви мислите
и да ви ровя в главите не мога.
Съзнанието не би имало истини,
ако е под действието на дрога.

И да, знам, ненужно ви пиша,
защото няма кой да мисли или чете.
Сега моя балон май издиша,
а и хеликоптерът са отправя към мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Андонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...