Jan 2, 2009, 9:45 AM

Балонна проза и доза хеликоптер

  Poetry » Other
611 0 1
Знам ви всички реплики -
не си губете с нови думи времето.
Всяка от тях е причина,
дори на нови погроми е семето.

Когато всеки се опитва да пише
и отрича всичко нему ненужно,
свободата на робство мирише
и тук лудостта се събужда.

Нямам нужда да ме издигате,
моята цел не е небето отгоре.
Ненужни въпроси повдигате,
а лъжовно ли е - добро е!

Аз не управлявам ви мислите
и да ви ровя в главите не мога.
Съзнанието не би имало истини,
ако е под действието на дрога.

И да, знам, ненужно ви пиша,
защото няма кой да мисли или чете.
Сега моя балон май издиша,
а и хеликоптерът са отправя към мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Андонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...