2.01.2009 г., 9:45

Балонна проза и доза хеликоптер

608 0 1
Знам ви всички реплики -
не си губете с нови думи времето.
Всяка от тях е причина,
дори на нови погроми е семето.

Когато всеки се опитва да пише
и отрича всичко нему ненужно,
свободата на робство мирише
и тук лудостта се събужда.

Нямам нужда да ме издигате,
моята цел не е небето отгоре.
Ненужни въпроси повдигате,
а лъжовно ли е - добро е!

Аз не управлявам ви мислите
и да ви ровя в главите не мога.
Съзнанието не би имало истини,
ако е под действието на дрога.

И да, знам, ненужно ви пиша,
защото няма кой да мисли или чете.
Сега моя балон май издиша,
а и хеликоптерът са отправя към мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...