В тиха вечер, щом луната изгрее,
възторжен и влюбен бардът запее,
звън на китара нощта оглася
и на поета нежно приглася.
Пей, барде, пей песен за душата,
нека тази песен прогони тъгата.
Приятели днес се отново събраха
и след прегръдки дружно запяха.
Сред звън на китари звъннаха чаши,
защото такива са срещите наши.
Пей, барде, пей песен за душата,
днес тази песен прогони тъгата.
С песните възславят днес любовта
поетите с китари от цялата страна.
А щом си тръгнем по родните места,
с нас ще бъде магията на песента.
Пей, барде, пей песен за душата,
с любов са ни пълни вече сърцата!
© Марин Маринов Все права защищены