В тиха вечер, щом луната изгрее,

възторжен и влюбен бардът запее,

звън на китара нощта оглася

и на поета нежно приглася.

Пей, барде, пей песен за душата,

нека тази песен прогони тъгата.

Приятели днес се отново събраха

и след прегръдки дружно запяха.

Сред звън на китари звъннаха чаши,

защото такива са срещите наши.

Пей, барде, пей песен за душата,

днес тази песен прогони тъгата.

С песните възславят днес любовта

поетите  с китари от цялата страна.

А щом си тръгнем по родните места,

с нас ще бъде магията на песента.

Пей, барде, пей песен за душата,

с любов са ни пълни вече сърцата!