Бариера
Нима си истинска и чиста?
Нима усещам пулса ти
забързано и живо да тупти
оттатък тази нерушима,
прозрачно-ледена стена?
Рутинно циклите, уви,
престанах вече да броя.
Безсилен съм да я сломя.
Аз викам те понякога
в съня си, ала си далечна,
скрита сякаш сред мъгла.
С раздрани посинели устни,
знак от кървава целувка
и от гореща длан следа
аз мога само да ти подаря...
и да гледам как отвъд
със топъл дъх унесено
чертаеш приказки за нас...
... ала от другата страна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александър Все права защищены
