Бариера
Нима си истинска и чиста?
Нима усещам пулса ти
забързано и живо да тупти
оттатък тази нерушима,
прозрачно-ледена стена?
Рутинно циклите, уви,
престанах вече да броя.
Безсилен съм да я сломя.
Аз викам те понякога
в съня си, ала си далечна,
скрита сякаш сред мъгла.
С раздрани посинели устни,
знак от кървава целувка
и от гореща длан следа
аз мога само да ти подаря...
и да гледам как отвъд
със топъл дъх унесено
чертаеш приказки за нас...
... ала от другата страна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Всички права запазени
