Бързам

Бързам

Все бързам и бързам аз в живота,

такъв съм си от малък, моя съдба.

Бързай бавно ми казват но има работа,

така с работа забравям моята тъга!

Бързам да запиша стихче през деня и нощта

защото няма да са същите ако ги отложа.

Да зарадвам с тях и да усмихна хората,

с моите стихове за живота на хората!

Бързам когато видя в младите любовта,

да я нарисувам с моите красиви слова!

Да я прочетат хората и да повярват в това,

че и за тях тя ще дойде, само трябва доброта!

Бързам да се видя с моите мили деца,

те са ми любимите, те са моите чеда!

Дали ще ги видя или ще има пак тъга,

мъжа е мъж и после добър баща, примера!

Бързам защото времето си изтича, отминава,

часовникът стар на стената, времето отброява.

Пиша бързайки и моите стихове от душа,

надявам се с тях да оставя след себе си следа!