Dec 9, 2025, 10:33 PM

Бързам

  Poetry
46 0 0
Бързам

 

 

Все бързам и бързам аз в живота,

такъв съм си от малък, моя съдба.

Бързай бавно ми казват но има работа,

така с работа забравям моята тъга!

 

Бързам да запиша стихче през деня и нощта

защото няма да са същите ако ги отложа.

Да зарадвам с тях и да усмихна хората,

с моите стихове за живота на хората!

 

Бързам когато видя в младите любовта,

да я нарисувам с моите красиви слова!

Да я прочетат хората и да повярват в това,

че и за тях тя ще дойде, само трябва доброта!

 

Бързам да се видя с моите мили деца,

те са ми любимите, те са моите чеда!

Дали ще ги видя или ще има пак тъга,

мъжа е мъж и после добър баща, примера!

 

Бързам защото времето си изтича, отминава,

часовникът стар на стената, времето отброява.

Пиша бързайки и моите стихове от душа,

надявам се с тях да оставя след себе си следа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...