mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
970 1455
10 авг. 2012 г., 19:23

Башибозук 

  Поэзия » Юмористическая
671 0 7

                         *

В квартала всички са наясно:

Башибозук е куче бясно–

огромен пес, зъбат, инат,

с настръхнал врат и гьонсурат!

Породата му е такава:

все лае, хапе– не прощава!

Ръмжи наляво и надясно!

Разсърдиш ли го, е опасно!

 

–Моли се да не те докопа!–

веднъж ми рече Геле Шопа.

–Такова Баскервилско куче

кръвчицата ти ше изсмуче!

Легенди, комши, се разказват–

студени тръпки ме полазват:

Башибозук бил вълкодав...

вампир и... демон величав!

 

О, ужас!– тръпне махалата!

Пред блока не жужат децата,

а рано лягат си в леглата,

лишавайки се от играта!

На всеки е животът мил!...

Самотен чер автомобил

на паркинга стои отпред–

на Геле всичко е "у ред"!

 

                       **

Но случи се такава случка:

лежи до входа глуха кучка

и, види се, с добър е нрав–

в мир глозга кокала корав.

Лениво псето се прозява

и с поглед отегчен задява

забързаните минувачи–

по тях да джафне то не рачи!

 

Изнася Гелето суджуче

и виква на доброто куче:

–Ела при мен!... Веднага тук!

Не чуваш ли!... Башибозук!

Башибозук не реагира.

"Я оставете ме на мира!"–

четеше се в очите влажни.–

"Туй, хората, сте много важни!"

 

Не зъл и страшен, хищен звяр–

кастриран градски помияр

върти опашчица на сянката

и мъчи да пребори дрямката!...

 

                      ***

Разбраха всички в махалата:

на Геле Шопа бе лъжата–

нарочно стряскал е народа

за собствената си изгода!

 

 

 

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??