Башибозук
*
В квартала всички са наясно:
Башибозук е куче бясно–
огромен пес, зъбат, инат,
с настръхнал врат и гьонсурат!
Породата му е такава:
все лае, хапе– не прощава!
Ръмжи наляво и надясно!
Разсърдиш ли го, е опасно!
–Моли се да не те докопа!–
веднъж ми рече Геле Шопа.
–Такова Баскервилско куче
кръвчицата ти ше изсмуче!
Легенди, комши, се разказват–
студени тръпки ме полазват:
Башибозук бил вълкодав...
вампир и... демон величав!
О, ужас!– тръпне махалата!
Пред блока не жужат децата,
а рано лягат си в леглата,
лишавайки се от играта!
На всеки е животът мил!...
Самотен чер автомобил
на паркинга стои отпред–
на Геле всичко е "у ред"!
**
Но случи се такава случка:
лежи до входа глуха кучка
и, види се, с добър е нрав–
в мир глозга кокала корав.
Лениво псето се прозява
и с поглед отегчен задява
забързаните минувачи–
по тях да джафне то не рачи!
Изнася Гелето суджуче
и виква на доброто куче:
–Ела при мен!... Веднага тук!
Не чуваш ли!... Башибозук!
Башибозук не реагира.
"Я оставете ме на мира!"–
четеше се в очите влажни.–
"Туй, хората, сте много важни!"
Не зъл и страшен, хищен звяр–
кастриран градски помияр
върти опашчица на сянката
и мъчи да пребори дрямката!...
***
Разбраха всички в махалата:
на Геле Шопа бе лъжата–
нарочно стряскал е народа
за собствената си изгода!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
