16 дек. 2009 г., 22:33

Баща и дъщеря 

  Поэзия » Другая
8863 0 3

 

Баща и дъщеря


Човек един - Човекът направи.

Пред живота той го изправи.

С усмивка на всичко

той добре да поглежда

и изводи от решенията свои

доброчестиви да извежда.

Разлика малка само двете

прилики в тях делеше

- това, че връзката обща

между баща и дъщеря беше!

Връзка малка, но важна

за сърцето,

за да запази

спомена за бащата и детето.

Човекът с поглед остър

съдбата на дъщерята си решаваше

и най-доброто за нея правеше.

Тя порасна и остана Една

- Сама - само със собствената си съдба.

Само споменът за бащата остана

да тлее в душата като рана...

Но усмивката нейна,

някак си чужда стана,

все едно нямаше никаква промяна.

Очите негови в нейните се сляха

и двете усмивки сякаш

от болка радостна преляха...

Жарта на живота му неизживян

остана в нейната длан!

И малка игрива загадка

остави в дъщерята

- нослето чипо на бащата.

Животът на бащата и дъщерята

въпреки всичко се обедини

заради спомените общи,

за да бъдат и болките

„по-кротки”.

И... Само споменът за бащата остана

да тлее в душата като рана...

© Цветослава Младенова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??