Баща и дъщеря
Баща и дъщеря
Човек един - Човекът направи.
Пред живота той го изправи.
С усмивка на всичко
той добре да поглежда
и изводи от решенията свои
доброчестиви да извежда.
Разлика малка само двете
прилики в тях делеше
- това, че връзката обща
между баща и дъщеря беше!
Връзка малка, но важна
за сърцето,
за да запази
спомена за бащата и детето.
Човекът с поглед остър
съдбата на дъщерята си решаваше
и най-доброто за нея правеше.
Тя порасна и остана Една
- Сама - само със собствената си съдба.
Само споменът за бащата остана
да тлее в душата като рана...
Но усмивката нейна,
някак си чужда стана,
все едно нямаше никаква промяна.
Очите негови в нейните се сляха
и двете усмивки сякаш
от болка радостна преляха...
Жарта на живота му неизживян
остана в нейната длан!
И малка игрива загадка
остави в дъщерята
- нослето чипо на бащата.
Животът на бащата и дъщерята
въпреки всичко се обедини
заради спомените общи,
за да бъдат и болките
„по-кротки”.
И... Само споменът за бащата остана
да тлее в душата като рана...
© Цветослава Младенова All rights reserved.
