6 окт. 2009 г., 01:28

Бащина изповед 

  Поэзия
652 0 12

 

Аз

никога няма да дорасна до тебе,

дори да живея

още милиони години.

И понякога се чувствам толкова непотребен,

че живея

само, защото те има.

 

Никога, никого така не съм обичал.

Бога ми,

мое малко момиче.

И ще се радвам,

ако ти потрябвам

при болка,

както сиракът се радва на хляба.

 

Ще се радвам

и когато се влюбиш

в един непрокопсаник, като баща ти.

Но ти го обичай,

обичай го силно!

И не му прощавай!

Ама – никога!

За да не те изостави.

 

Мъжете са силни,

само тогава,

когато са силни жените им.

 

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??