6.10.2009 г., 1:28

Бащина изповед

790 0 12

 

Аз

никога няма да дорасна до тебе,

дори да живея

още милиони години.

И понякога се чувствам толкова непотребен,

че живея

само, защото те има.

 

Никога, никого така не съм обичал.

Бога ми,

мое малко момиче.

И ще се радвам,

ако ти потрябвам

при болка,

както сиракът се радва на хляба.

 

Ще се радвам

и когато се влюбиш

в един непрокопсаник, като баща ти.

Но ти го обичай,

обичай го силно!

И не му прощавай!

Ама – никога!

За да не те изостави.

 

Мъжете са силни,

само тогава,

когато са силни жените им.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...