PLACEBO (Евгения Маринчева)
125 854
8 июл. 2007 г., 18:13

Бащина обич 

  Поэзия
1520 0 8
На Р.
С вселенска обич!



Върба съм. Плачеща и съхнеща.
Провесила съм клони над бурната река.
Вода. Шеметно се движи, тътнещо.
Изсъхваща върба. Това е моята душа.

Клон, пращящ от сили, от мен се счупи.
Да го върна не успях. Бог не бях, да сътворя и чудо.
Към реката полетя. Тя понесе го веднага.
Видях го. От мен да бяга, бяга.

Всичко в мен е болка. Висящи, плачещи листа.
Тъгуваме по клона. Не ще го върне буйната вода.
А тя тече, и винаги е текла. Живот е тя, живот.
Но раните остават. И бащината ми любов.


15 август 2005г.
Евгения Маринчева

© Евгения Маринчева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Без баща пораснах...благодаря ти,така ме стопли твоя стих!!!(и разплака)
  • Ани, този текст съм посветила на един много скъп на сърцето ми приятел! (знаеш го, със сигурност)!
  • Развълнува ме текста, дори ме просълзи.
    Отчупен клон, река - живот и бащина любов ...
    Да, реката никога не тече назад.

    Поздрав и усмивка.
  • Маги, дори не помня дали съм го мислила, изстрелях го на един дъх!
    Скъпо ми е на сърцето, че си тук!
  • Женичка, миличка , как го измисли това красиво посвещение- хубаво и различно!
  • Замълчавам... думите са излишни.
  • Много красиво образно,макар и тъжно..С каквито и други думи да бяха не бих го разбрала по-добре!=) Остави ме без думи..Поздравявам те за внушението!)
  • Силен стих!БРАВО!!!
Предложения
: ??:??