Бащина обич
На Р.
С вселенска обич!
Върба съм. Плачеща и съхнеща.
Провесила съм клони над бурната река.
Вода. Шеметно се движи, тътнещо.
Изсъхваща върба. Това е моята душа.
Клон, пращящ от сили, от мен се счупи.
Да го върна не успях. Бог не бях, да сътворя и чудо.
Към реката полетя. Тя понесе го веднага.
Видях го. От мен да бяга, бяга.
Всичко в мен е болка. Висящи, плачещи листа.
Тъгуваме по клона. Не ще го върне буйната вода.
А тя тече, и винаги е текла. Живот е тя, живот.
Но раните остават. И бащината ми любов.
15 август 2005г.
Евгения Маринчева
С вселенска обич!
Върба съм. Плачеща и съхнеща.
Провесила съм клони над бурната река.
Вода. Шеметно се движи, тътнещо.
Изсъхваща върба. Това е моята душа.
Клон, пращящ от сили, от мен се счупи.
Да го върна не успях. Бог не бях, да сътворя и чудо.
Към реката полетя. Тя понесе го веднага.
Видях го. От мен да бяга, бяга.
Всичко в мен е болка. Висящи, плачещи листа.
Тъгуваме по клона. Не ще го върне буйната вода.
А тя тече, и винаги е текла. Живот е тя, живот.
Но раните остават. И бащината ми любов.
15 август 2005г.
Евгения Маринчева
© Евгения Маринчева All rights reserved.
