Бащите са незаменимите мъже
Къде си, татко? Снощи те сънувах.
Пък сънищата са пропуснати минути...
Изгубена съм. Сто реки преплувах
и извървях небесните маршрути.
А днес се припознах. Така направо,
затичана след спомените живи...
Ходи по-бавно, трудно те настигам!
Гори тревата. Стъпките ми – боязливи.
Нали така... момичето на татко...?
Защо тогава празна е душата?
По ризата зеленото проблясва.
Кого с ръка поглаждаш по косата...?
Изгубена съм, татко. Вече остарявам.
Една надежда в шепата държа.
И ще я пусна. Малко по-нататък.
Да те достигне в Горната земя.
А ти си горе. В облак някой.
В дъждовна капка. В рогче от Луна.
Аз разпознавам добротата, татко.
Нали съм първородна дъщеря ....
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Джулиана Кашон Все права защищены
