Sarabi (Джулиана Кашон)
97 140
2.08.2012 г., 22:36 ч.

Бащите са незаменимите мъже 

  Поезия
605 0 5



Къде си, татко? Снощи те сънувах.
Пък сънищата са пропуснати минути...
Изгубена съм. Сто реки преплувах
и извървях небесните маршрути.

А днес се припознах. Така направо,
затичана след спомените живи...
Ходи по-бавно, трудно те настигам!
Гори тревата. Стъпките ми – боязливи.

Нали така... момичето на татко...?
Защо тогава празна е душата?
По ризата зеленото проблясва.
Кого с ръка поглаждаш по косата...?

Изгубена съм, татко. Вече остарявам.
Една надежда в шепата държа.
И ще я пусна. Малко по-нататък.
Да те достигне в Горната земя.

А ти си горе. В облак някой.
В дъждовна капка. В рогче от Луна.
Аз разпознавам добротата, татко.
Нали съм първородна дъщеря ....

 

© Джулиана Кашон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??