22 янв. 2013 г., 20:58  

Басня за кучето, козата и кучката

2.1K 9 28

Не зная как се случи,

нито защо, кога -

едно домашно куче

се влюби във коза.

То бяха серенади,

то бяха куп цветя,

прочувствени балади

и други чудеса.

И ето, че накрая

с модата във крак,

реши горкото куче

да ú предложи брак.

В началото козата,

от женска суета,

приемаше цветята

с усмивка на уста.

Но скоро, много скоро

на гордата коза

любовната история

ужасно доскуча.

Отказа да се среща

с него насаме

и влюби се горещо

в един красив козел.

А нашият приятел

тъгува месец, два,

въздиша и се мята

по подлата коза...

Но, както всеки знае

Съдбата е жена

и често си играе 

с нашите сърца.

Една красива кучка

разходи своя чар

по центъра, из парка

и градския пазар.

И няма да ви кажа, 

каква любовна жар

обхвана наш′то куче,

развихри върл пожар...

И ето я накрая истината гола,

че трябва да си знае всяка жаба гьола...

Каква е тука значи 

поуката от случката,

че кучето е куче,

когато е до кучката!!!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Керанка Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Eхааа...Благодаря! И аз много си го обичам това стихо - като първата любов е... Обаче, Майче, напоследък нямам вдъхновение и никакви родилни напъни не ме спохождат... Нищо де, да сме здрави е важно...
  • Голяма образка си, Кери!
    Много, много харесвам всичко, което ражда вдъхновението ти!
  • Така е, Кери. “... кучето е куче, когато е до кучката.“ Радвам се, че те открих. Харесвам творбите ти.
  • Благодаря ви, Ани, Роби и Геновева! Хубаво е, че мога да усмихна някого... все още мога...

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...