Басня за мократа цигара

В един пролетен ден

Човек възмути се пред мен

Извадил от джоба пакет

И си личи, че е пакет от далек

А в пакета останала една

Цигара последна била тя

По свят са светували

И от запад допътували

Човешката радост обаче

Заискала да го накара да плаче

Последната една мокра била

"Ей, проклета съдба"

Бе проклет прекрасният ден

Бе проклет целият свят

Задето избрал е този обрат

Но преди нападката да се изостри

Минал автобус нечакащ гости

И хукна човека през глава

Да го хване за спирка една

И с чист дроб, неопетнен

Профуча пушача покрай мен

Макар сърдит, в пробег на котка

Като в спасителна лодка

В рейса се хвърли и потегли

Движение вниманието ми притегли

Изпод мен един мокър фас

От земята се вдигна на раз

"Полезна е и мократа цигара

Макар за кратко да предизвика дъбрава

Оназ поука права се оказва

И сега фас ви го показва

Тази история завършва добре

И ни показва истини две

След случка зла, следва добра

Странен е пътя на наща съдба"