Басня за мократа цигара
В един пролетен ден
Човек възмути се пред мен
Извадил от джоба пакет
И си личи, че е пакет от далек
А в пакета останала една
Цигара последна била тя
По свят са светували
И от запад допътували
Човешката радост обаче
Заискала да го накара да плаче
Последната една мокра била
"Ей, проклета съдба"
Бе проклет прекрасният ден
Бе проклет целият свят
Задето избрал е този обрат
Но преди нападката да се изостри
Минал автобус нечакащ гости
И хукна човека през глава
Да го хване за спирка една
И с чист дроб, неопетнен
Профуча пушача покрай мен
Макар сърдит, в пробег на котка
Като в спасителна лодка
В рейса се хвърли и потегли
Движение вниманието ми притегли
Изпод мен един мокър фас
От земята се вдигна на раз
"Полезна е и мократа цигара
Макар за кратко да предизвика дъбрава
Оназ поука права се оказва
И сега фас ви го показва
Тази история завършва добре
И ни показва истини две
След случка зла, следва добра
Странен е пътя на наща съдба"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калоян Велинов Всички права запазени
