Басня за мократа цигара

Jul 13, 2015, 5:11 PM

Poetry » Humour

1129 0 0

В един пролетен ден
Човек възмути се пред мен
Извадил от джоба пакет
И си личи, че е пакет от далек
А в пакета останала една
Цигара последна била тя
По свят са светували
И от запад допътували
Човешката радост обаче
Заискала да го накара да плаче
Последната една мокра била
"Ей, проклета съдба" ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Басня за мократа цигара

Want to read more?

Random works