5 мар. 2011 г., 01:20

Бавно

929 0 3

 

 

 

Бавно

Като по бронзова кожа

Се плъзга новото утро

И в черното подножие

(ти би го нарекла тъмно)

Аз отрязвам парче от живота си

 

Вали дъжд

И е мокро в обувките ми

Измръзнал съм

И ми е малко мъчно

 

Сега

Ще се разровя наоколо

И ще отхапя от горчивото мълчание

Да изкрещи искам

Преди да го блъсне някоя кола

 

И после

Ще му изпея някоя улична песен

Акустично дрънчене

За да му е лесно

Докато го погребват

 

Бавно

Като камбанено дрънчене

Обувките ми шляпат нанякъде

Няма кой да спре да ме вземе

Така че ти не ме чакай

 

Аз когато мога

Ще ти се обадя

Някак си

 

1 март 2011

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислав Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...