Mar 5, 2011, 1:20 AM

Бавно

  Poetry
925 0 3

 

 

 

Бавно

Като по бронзова кожа

Се плъзга новото утро

И в черното подножие

(ти би го нарекла тъмно)

Аз отрязвам парче от живота си

 

Вали дъжд

И е мокро в обувките ми

Измръзнал съм

И ми е малко мъчно

 

Сега

Ще се разровя наоколо

И ще отхапя от горчивото мълчание

Да изкрещи искам

Преди да го блъсне някоя кола

 

И после

Ще му изпея някоя улична песен

Акустично дрънчене

За да му е лесно

Докато го погребват

 

Бавно

Като камбанено дрънчене

Обувките ми шляпат нанякъде

Няма кой да спре да ме вземе

Така че ти не ме чакай

 

Аз когато мога

Ще ти се обадя

Някак си

 

1 март 2011

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...