Бавно
Бавно
Като по бронзова кожа
Се плъзга новото утро
И в черното подножие
(ти би го нарекла тъмно)
Аз отрязвам парче от живота си
Вали дъжд
И е мокро в обувките ми
Измръзнал съм
И ми е малко мъчно
Сега
Ще се разровя наоколо
И ще отхапя от горчивото мълчание
Да изкрещи искам
Преди да го блъсне някоя кола
И после
Ще му изпея някоя улична песен
Акустично дрънчене
За да му е лесно
Докато го погребват
Бавно
Като камбанено дрънчене
Обувките ми шляпат нанякъде
Няма кой да спре да ме вземе
Така че ти не ме чакай
Аз когато мога
Ще ти се обадя
Някак си
1 март 2011
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
