13 нояб. 2009 г., 14:59

Бавно умирам...

1.2K 0 1

Бавно умираща душа - гаснеща по теб!
Едно сърце, горещо обичащо те,
едно сърце, горещо желаещо!
Думи две на устните напират,
грешно е това, нима?!
Душата крещи: "Нуждая се от теб!"
Не чуваш ли, или нарочно глух си за мойте слова!
Защо така постъпваш,
оставяйки ме бездиханна в нощта?!
Две ръце, копнеещи за теб,
как могат да забравят твойте?!
Две тела, слети в нощта...
Страстта в очите...
Една душа, не желаеща да живее с тази мъка...
Една душа, крещейки "Искам те завинаги до мен...!"
Две ръце, устремени към теб,
удариха се в камък...
мислейки го за сърце!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бори Рашкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Стихотворенията се пишат при прилив на чувства. Съжалявам, че не успях да изразя чувствата си в рима!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...