Бавно умирам...
Бавно умираща душа - гаснеща по теб!
Едно сърце, горещо обичащо те,
едно сърце, горещо желаещо!
Думи две на устните напират,
грешно е това, нима?!
Душата крещи: "Нуждая се от теб!"
Не чуваш ли, или нарочно глух си за мойте слова!
Защо така постъпваш,
оставяйки ме бездиханна в нощта?!
Две ръце, копнеещи за теб,
как могат да забравят твойте?!
Две тела, слети в нощта...
Страстта в очите...
Една душа, не желаеща да живее с тази мъка...
Една душа, крещейки "Искам те завинаги до мен...!"
Две ръце, устремени към теб,
удариха се в камък...
мислейки го за сърце!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бори Рашкова Всички права запазени
