* * *

Живея в спомени и сънища красиви,
за друго просто не намирам сили.
Света ми срина и боли ме много
от думите: "Не те обичам вече. Сбогом."

И питам се сега какво направих,
че си замина и ме изостави.
Преди говореше, че ме обичаш лудо,
а сега ме гледаш и ми казваш друго.

На какво да вярвам, ми кажи!
Истина ли каза, или куп лъжи?
Защо от любовта ми се отказа
и най-брутално ме заряза?

Въздишаш, казваш "не е лесно",
обясняваш ми "така е редно"...
Редно е - това го зная,
но не приемам, че е края.

Нима съдбата е така жестока,
че ни събра в една посока,
а сега отново ни разделя?
Смисъла не мога да намеря.

Или пък смисъл всъщност няма.
И всичко е било една измама.
Измамни чувства е било, което
таяло се е скрито във сърцето.

Приятели оставаме си - ясно!
Вярваш, че така е безопасно.
А оттук нататък - накъде?
Искаш ли да пием по кафе?