10 февр. 2009 г., 20:43

Бдение

1.2K 0 3

Бдение


Светилникът ще угасне.

Дори да го долея, пак ще догори,

преди сънят да ме споходи.

Няма спокойствие дори в нощта.

Тези буйни, тежки мои мисли,

покой на душата не ще донесат.

И аз човек съм, но се чувствам чужда

на човешките желания и страсти.

Дали дори моят образ е реален?

Но аз скръбта си пазя, скъпа,

таз наставница на мъдреци,

спътница на грешника безсмъртен,

че богат е онзи, осъзнал

че разум и живот са два различни свята

и не търси начин да ги обедини.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диляна Неделчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...