10 февр. 2009 г., 20:43

Бдение

1.3K 0 3

Бдение


Светилникът ще угасне.

Дори да го долея, пак ще догори,

преди сънят да ме споходи.

Няма спокойствие дори в нощта.

Тези буйни, тежки мои мисли,

покой на душата не ще донесат.

И аз човек съм, но се чувствам чужда

на човешките желания и страсти.

Дали дори моят образ е реален?

Но аз скръбта си пазя, скъпа,

таз наставница на мъдреци,

спътница на грешника безсмъртен,

че богат е онзи, осъзнал

че разум и живот са два различни свята

и не търси начин да ги обедини.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диляна Неделчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...