10.02.2009 г., 20:43

Бдение

1.2K 0 3

Бдение


Светилникът ще угасне.

Дори да го долея, пак ще догори,

преди сънят да ме споходи.

Няма спокойствие дори в нощта.

Тези буйни, тежки мои мисли,

покой на душата не ще донесат.

И аз човек съм, но се чувствам чужда

на човешките желания и страсти.

Дали дори моят образ е реален?

Но аз скръбта си пазя, скъпа,

таз наставница на мъдреци,

спътница на грешника безсмъртен,

че богат е онзи, осъзнал

че разум и живот са два различни свята

и не търси начин да ги обедини.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Неделчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...