Feb 10, 2009, 8:43 PM

Бдение 

  Poetry » Phylosophy
827 0 3

Бдение


Светилникът ще угасне.

Дори да го долея, пак ще догори,

преди сънят да ме споходи.

Няма спокойствие дори в нощта.

Тези буйни, тежки мои мисли,

покой на душата не ще донесат.

И аз човек съм, но се чувствам чужда

на човешките желания и страсти.

Дали дори моят образ е реален?

Но аз скръбта си пазя, скъпа,

таз наставница на мъдреци,

спътница на грешника безсмъртен,

че богат е онзи, осъзнал

че разум и живот са два различни свята

и не търси начин да ги обедини.

 

© Диляна Неделчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??