LYCKI (Росица Петрова)
301 2085
15 мар. 2007 г., 09:03

Бе късно любовта си да спасим 

  Поэзия
760 0 14

Бе късно любовта си да спасим,

когато тръгнахме в различни друми,

ала остана въглен да гори

и да ни пари докато сме живи.

 

Бе късно в пътя си да спрем

и да признаем любовта си,

затуй сега отчаяно кълнем

и дните си, и нощите си къси.

 

Бе късно... беше призори,

една сълза в окото ти въздъхна,

а моята душа се сви

от мъката, която я облъхна.

 

А днес е рано, твърде рано

да върнем времето назад.

Животът ни - сираче зажадняло

за нежна ласка в плътен мрак...

 

И тъй, додето поглед стига,

ни изход виждаме, ни брод:

самотен път в пустиня суха

е полусъществуващият ни живот.

 

© Росица Петрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??