LYCKI (Росица Петрова)
301 2085
Mar 15, 2007, 9:03 AM

Бе късно любовта си да спасим 

  Poetry
761 0 14

Бе късно любовта си да спасим,

когато тръгнахме в различни друми,

ала остана въглен да гори

и да ни пари докато сме живи.

 

Бе късно в пътя си да спрем

и да признаем любовта си,

затуй сега отчаяно кълнем

и дните си, и нощите си къси.

 

Бе късно... беше призори,

една сълза в окото ти въздъхна,

а моята душа се сви

от мъката, която я облъхна.

 

А днес е рано, твърде рано

да върнем времето назад.

Животът ни - сираче зажадняло

за нежна ласка в плътен мрак...

 

И тъй, додето поглед стига,

ни изход виждаме, ни брод:

самотен път в пустиня суха

е полусъществуващият ни живот.

 

© Росица Петрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??