* * *

4 дек. 2007 г., 14:00

Поэзия » Другая

872 0 3

Демоните вихрят се в мъглата,

пищейки за пречупени сърца,

а всъщност вътре са в душата

и раздират мрака на нощта.

Мислите в затвор са уловени,

в капан от разбеснял се гняв.

Чувствата в душите си стоят пленени

и питат те през стон дали си прав,

Думите задига ги омарата -

онази, дето в сивота блести.

През писъци шепти ти вярата:

- Стой си там! Мълчи!

Прекрасен и ужасен сън

издига було от мъгли,

в агония крещят ти ветровете,

но ти не чуваш ги, нали?

И стоиш гордо пред мрака,

на собствената си бездна обречен,

в очите ти пламъци трепкат

и си в Смелост и Избор облечен.

neadekvatna (МарДж)

2008-01-23T22:25:56+02:00

Харесва ми
Индиана (Криси)

2007-12-04T14:51:02+02:00

Аплодисменти!!!
pepsi1975 (Пепи Оджакова)

2007-12-04T14:07:37+02:00

Добре,че в Смелост и Избор е облечен!!!Хареса ми!Поздрави от мен!