ddarkness (Танцуващо Небе)
41 87
4.12.2007 г., 14:00 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
783 0 3

 

   

Демоните вихрят се в мъглата,

пищейки за пречупени сърца,

а всъщност вътре са в душата

и раздират мрака на нощта.

Мислите в затвор са уловени,

в капан от разбеснял се гняв.

Чувствата в душите си стоят пленени

и питат те през стон дали си прав,

Думите задига ги омарата -

онази, дето в сивота блести.

През писъци шепти ти вярата:

- Стой си там! Мълчи!

Прекрасен и ужасен сън

издига було от мъгли,

в агония крещят ти ветровете,

но ти не чуваш ги, нали?

И стоиш гордо пред мрака,

на собствената си бездна обречен,

в очите ти пламъци трепкат

и си в Смелост и Избор облечен.

© Танцуващо Небе Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??