* * *
Демоните вихрят се в мъглата,
пищейки за пречупени сърца,
а всъщност вътре са в душата
и раздират мрака на нощта.
Мислите в затвор са уловени,
в капан от разбеснял се гняв.
Чувствата в душите си стоят пленени
и питат те през стон дали си прав,
Думите задига ги омарата -
онази, дето в сивота блести.
През писъци шепти ти вярата:
- Стой си там! Мълчи!
Прекрасен и ужасен сън
издига було от мъгли,
в агония крещят ти ветровете,
но ти не чуваш ги, нали?
И стоиш гордо пред мрака,
на собствената си бездна обречен,
в очите ти пламъци трепкат
и си в Смелост и Избор облечен.
© Танцуващо Небе All rights reserved.
