31 мая 2008 г., 21:55

* * *

627 0 9

Понякога

(само наум)

с теб си говоря.

Никога

(признавам)

не ме оставиха сама.

Любов

Приятелство

Самота

като на рулетка

(печелих и губих)

Съдба.

Страх да заложа

(че какво ли да губя)

Последната надежда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Отново дойде с прекрасен стих!Поздрав,Таня!
  • Оо,Таничка,добре дошла.Забравила бях да ти се радвам,миличка!Не изчезвай така повече,че се притесняваме за тебеХубаво откровение..тъжноКакво се случва с теб?Ще те се обадя тези дни.Прегръдки и целувки!
  • Не губи надежда,мила Танче!Прекрасно пишеш!Прегръщам те!
  • Къде се губиш!?
    Много хубаво!много!
    поздрав!
  • Благодаря ви! Ама как успявате винаги да ме зарадвате!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...