31 мая 2008 г., 21:55

* * *

633 0 9

Понякога

(само наум)

с теб си говоря.

Никога

(признавам)

не ме оставиха сама.

Любов

Приятелство

Самота

като на рулетка

(печелих и губих)

Съдба.

Страх да заложа

(че какво ли да губя)

Последната надежда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Отново дойде с прекрасен стих!Поздрав,Таня!
  • Оо,Таничка,добре дошла.Забравила бях да ти се радвам,миличка!Не изчезвай така повече,че се притесняваме за тебеХубаво откровение..тъжноКакво се случва с теб?Ще те се обадя тези дни.Прегръдки и целувки!
  • Не губи надежда,мила Танче!Прекрасно пишеш!Прегръщам те!
  • Къде се губиш!?
    Много хубаво!много!
    поздрав!
  • Благодаря ви! Ама как успявате винаги да ме зарадвате!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....