31.05.2008 г., 21:55

* * *

623 0 9

Понякога

(само наум)

с теб си говоря.

Никога

(признавам)

не ме оставиха сама.

Любов

Приятелство

Самота

като на рулетка

(печелих и губих)

Съдба.

Страх да заложа

(че какво ли да губя)

Последната надежда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Отново дойде с прекрасен стих!Поздрав,Таня!
  • Оо,Таничка,добре дошла.Забравила бях да ти се радвам,миличка!Не изчезвай така повече,че се притесняваме за тебеХубаво откровение..тъжноКакво се случва с теб?Ще те се обадя тези дни.Прегръдки и целувки!
  • Не губи надежда,мила Танче!Прекрасно пишеш!Прегръщам те!
  • Къде се губиш!?
    Много хубаво!много!
    поздрав!
  • Благодаря ви! Ама как успявате винаги да ме зарадвате!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...