23 янв. 2020 г., 12:22

Беда

711 0 2

                                         Каква беда, ах, каква беда,

                                         в един град да няма вода,

                                         не е като безводие на село,

                                         тука делото е много дебело.

          

                                         Веднага в него да чешат езици

                                         пристигат знайни и незнайни политци,

                                         в пламналия огън да наливат масло,

                                         сплетните - за тях са добре дошло.

           

                                         Имиджа свой да направят висок,

                                         за нови избори да определят срок,

                                         хвърляйки на простолюдието в очите прах

                                         да доведат противника до пълен крах.

        

                                         Каква беда, ах, каква беда,

                                         пак един град останал без вода,

                                         виновния в миша дупка се навира

                                         докато се намери кой да опере пешкира!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Драга Маргарита, от виновния няма да потече вода, нито от сочещите пръсти, но поне обикновените хора, познали истината, няма да бъдат ползвани и манипулирани от разни партийни величия, които поставят своето ,,Аз" пред благополучието на Родината.
  • Е! Както обикновно, най-малко виновният опира пешкира! За всичко си прав! А, от посочения виновен какво? Вода ли ще потече? Или от сочещите пръсти?

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...